Когато англичанинът Едуард Фоксхал открива сандаловото дърво на остров Пинс, Нова Каледония, през 1840 г., тогава то все още е било неизвестно в Европа. До края на XIX век благородното дърво вече било широко разпространено: наричано "candana" на санскрит или "sandal" на арабски език, то се използвало като скъпоценно мазило за косата и тялото. Лек срещу безпокойството, то се използва и днес, примесено в дима от азиатски тамян.
Горна нота: кардамон
Средна нота: етерични масла от сандалово дърво
Базова нота: гваяк